Алтернативна Медицина България Безплатни онлайн консултации

Витаминотерапия

Още по времето на Клеопатра се знаело, че различни заболявания и неразположения могат да се предотрватят чрез употребата на специфични продукти в храната. Китайските моряци например вземали на кораба засаден джинджифил, чийто корени ядели за да не заболеят от скорбут- тежко заболяване,протичащо с кървене на венците и опадване на зъбите. По-късно се установило,ч е скорбута се дължи на дефицита на витамин С. Древните египтяни пък ядели черен дроб за да се предпазят от кокоша слепота. В последствие се разбрало,че тя се дължи на липсата на витамин А. Едва в края на 19-ти век учените открили тези особени вещества в храната, които са така необходими за нашето здраве. През 1912 година основоположникът на витаминологията Ф. Хопкинс установил, че тези вещества не могат да се синтезират в човешкия организъм,а постъпват в него само с храната.

Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните като до момента са открити повече от двадесет витамина. Тяхното значение за профилактиката и лечението на редица заболявания е доказано. Влияят (пряко или като активни съставки на ензими и нуклеотиди) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др. Съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини). Биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В). Потребностите от витамини са по-големи при бременност, кърмене, интензивна физическа и умствена работа, инфекциозни болести и др. Недостигът или липсата им води до болестни състояния — хиповитаминозни и авитаминози, прекомерният прием (главно на А и D) - до хипервитаминози.

Витамин А (ретинол): Мастноразтворими са витамините А, D, E, К. Така от групата А са познати витамините А1, и А2, групата A са открити само в продуктите от животински произход. Витамин А се нарича още витамина на растежа. Недостигът му води до кокоша слепота, увреждане нароговицата на окото (ксерофталмия), забавен растеж. Съдържа се в продукти от животински произход – черен дроб, масло, жълтък от яйце, мляко и др Някои растения съдържат каротин. Той осигурява нормално зрение, растеж на младия организъм, развитие на зъбите и костите, укрепва кожата и лигавицата, регулира дейността на хормона на щитовидната жлеза при обмяната на веществата, оказва противосклеротично действие и др. лодовете съдържат малко количество каротин, с изключение на кайсиите, шипките, сливите, касиса. Повече каротин съдържат зеленчуците – морковите, червените чушки, доматите, магданозът, зеления лук, спанакът, салатата, брюкселското зеле, тиквичките и др.

Витамини от група B

  • Рибофлавин Водоразтворим. Участва в клетъчните окислително-редукционни процеси
  • Пиридоксин Водоразтворим. Участва в обмяната на аминокиселините и мазнините. Богати източници са Бирена мая, черен дроб, месо, яйца,мляко, бобови храни
  • Фолиева киселина Водоразтворим. Участва в обмяната на аминокиселините, стимулира и регулира кръвообразуването и растежа, съдържа се в Бирена мая, зелените зеленчуци,черен дроб, месо

Витамин С (аскорбинова киселина)

Водоразтворим. Участва в клетъчните окислително-редукционни процеси, в обезвреждането на токсични вещества в организма, укрепва стените на кръвоносните съдове, стимулира естествения имунитет. При системен недостиг настъпва скорбут и намалена съпротива към инфекции. Съдържа се в пресни плодове и зеленчуци, в по-големи количества в шипки, цитрусови плодове като лимон/и, люти чушки,касис, ягоди, пипер, магданоз,коприва, спанак.

Витамин Д (калциферол)

Витамин D се нарича още противорахитичен. Взема участие в образуването на растежа на костите, зъбите, регулира използването на калция и фосфора. При липса на витамин D се развива болестта рахит. При нея костите остават меки и се изкривяват поради недостатъчно съдържание на калциеви и фосфорни соли в тях. Източници на провитамин D са дрождите, зелето, спанакът и др., а богат източник на витамин D е рибеното масло.

Витамин Е (токоферол)

Мастноразтворим. Участва в процесите на размножаването, необходим за оплождането и износването на плода. Източници са Житни зародиши, растителни масла, зелените зеленчуци, черен дроб, яйца,мляко.

Витамин К

Мастноразтворим. Фактор на кръвосъсирването, съдържа се в Зелените зеленчуци, яйца, мляко,черен дроб, месо, синтезира се от чревните бактерии.

Калций

Най–важните функции на калция в човешкия организъм са свързани с кръвосъсирването, провеждането на нервни импулси, мускулните съкращения, изграждането на костната тъкан. Витамин Д е необходим за абсорбацията на хранителния калций и по този начин калциевия недостатък може да бъде свързан с рахита при децата. При възрастните калциевия недостатък може да доведе до остеомалация (омекване на костите). Остеопорозата може да се дължи на калциев недостатък. Това включва загуба на калций от костите и разредяване на плътността на костите. Това е причината костите да бъдат крехки и предразположени към счупване. Ниското ниво на калций в кръвта и тъканите може да доведе до hypocalcaemia. Това включва усещания за изтръпване и вкочаненост и мускулни потрепвания. В по-тежки случаи може да доведе и до мускулни спазми. Това се нарича тетания. Калцият се намира в широк кръг от храни. Млечни продукти, зелено-листни зеленчуци, ядки и семена (бадеми ,бразилски орехи, сусам), тофу и сушени плодове са всички добри източници на калций за вегетарианците. По-голяма част от брашната са обогатени с калциев карбонат, а и зърнените храни също са добър източник. Твърдата вода също може да съдържа калций. Месото е много беден източник на калций.

От млечните продукти с най-високо съдържание на калций са суроватката, козето сирене и кашкавалът. Лозовите листа и къдравото зеле са сред първите по съдържание измежду зеленчуците. Овесените ядки, царевичното брашно и пшеничените трици са добър източник на калций. От сушените плодове богати на калций са сушените смокини, стафидите, фурмите. От бобените култури най-напред са соята, соевото брашно и бобът. Рекордьор по съдържание на калций от ядките е сусамът, следван от бадемите и лененото семе.

Желязо

Този важен за организма ни минерал е част от хемоглобина – молекулата, която пренася кислорода в кръвта, и миоглобина – молекулата, необходима за складиране на кислород в мускулите. Хората с дефицит на желязо се уморяват лесно, тъй като тялото им не може да снабдява клетките с кислород. Гъшият и патешкият дроб са храни, изключително богати на желязо - порция от 100 грама би презадоволила дневната ви нужда от този минерал. Варивата са добър източник също - соя, боб, леща, нахут и бакла. Млечните продукти съдържат желязо, като начело е козето сирене. Зеленолистните зеленчуци като спанак, лапад, листа от целина, водорасли, магданоз - всички те са богати на желязо. Не на последно място тъмният шоколад може да ви дари с необходимата дневна дажба желязо - един шоколад от 100 грама е напълно достатъчен. Други богати източници са ким, майорам, дафинов лист, босилек, риган, чубрица, анасон, къри, черен пипер, градински чай, мащерка, мая, кориандър и други. Евентуално следствие от недостиг на желязо е желязо-дефицитната анемия, когато са изчерпани запасите от желязо в организма и тялото не е в състояние да поддържа нивото на хемоглобина в кръвта. Деца и жени преди менопауза са най-предразположени към болестта. Симптомите на недостиг на желязо не са уникални за него (т.е. не патогномонични) и включват умора, косопад, бледост, раздразнителност, чупливи нокти, синдромът на Плъмър- Винсън- болезненеа атрофиа на лигавицата поркиваща хранопровода, езика и фаринкса.

Магнезий

Магнезият е важен елемент за много от функциите в организма. Неговата основна роля обаче е да се грижи за равновесието на нервната и мускулната системa. За да избегнете умората и стреса, не трябва да лишавате тялото си от магнезий. Освен това магнезият регулира работата на стомашно-чревния тракт и именно по тази причина се препоръчва магнезий за бебета, които страдат от колики. Тъй като тялото няма запаси от магнезий, трябва ежедневно да се приемат храни, богати на това вещество.

Повечето растения, включително и ядките, съдържат магнезий. Зърнените храни, зеленчуците и сушените плодове също дават достатъчно от това вещество.

Ежедневно трябва да се консумират зърнени храни и 4-5 плода. За да набавите необходимото седмично количество магнезий е достатъчно да добавите към менюто си два пъти седмично сурови зеленчуци и парче черен шоколад.

Йод

Йодът е жизнено необходим микроелемент за организмите. Количеството му в организма има значение не само за правилния обмен на веществата, но и за правилното функциониране на щитовидната жлеза. Той се натрупва главно в щитовидната жлеза, където се образува съединението тироксин, съдържащо йод. Недостигът на тироксин причинява хипотиреоидизъм, характеризиращ се със затлъстяване и гушавост, а прекомерното му образуване - отслабване и Базедова болест. Йодът е необходим за правилното развитие на мозъка и нервната система на бъдещото бебе. Той спомага за образуване на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза и играе решаваща роля в развитието на мозъка. Тежкият дефицит води до умствено изоставане на детето. Йодът постъпва в организма с храната, главно със солта, затова готварската сол се йодира. Ежедневната нужда за възрастен човек е около 100-150 микрограма йод. От обикновените хранителни продукти най-богати на йод са лукът и морската риба.

Цинк

Tози минерал е много важен за човешкия организъм. Неговият недостиг може да причини отслабване на имунната защита, загуба на коса, загуба на тегло, загуба на апетит, депресия, подуване, обриви и други кожни проблеми. Ензимите, които съдържат цинк, спомагат за подобряване на имунната система, предпазване от свободни радикали, възстановяване на рани, синтез на протеини, запазване на зрението, поддържане на плодовитостта при възрастните, регулиране на растежа при децата, а също помагат и при клетъчното размножаване. Най-богата на цинк е стридата с впечатляващите 825% от препоръчителната дневна доза за 100 грама, следвана от пшеничният зародиш, маковото семе и сусамът. Месата са богати на цинк, най-вече субпродуктите като черен дроб и сърца, телешкото и агнешкото месо. От ядките най-високо съдържание на цинк са тиквените и слънчогледовите семки, също и кашуто. Съдържа се цинк и в тъмния шоколад.