Билколечение

Какво представляват билките? Най-просто казано - растения, чиито семена, плодове, кора, корени и листа се изплозват за лечебни цели. Лечението с билки е познато на всички народи от най-древни времена. Най-ранното писмено споменаване на билки се намира в един египетски папирус (1500 пр. Хр ). В древните култури билките били считани за божествен дар. Тяхното откриване се приписвало на боговете или на същества от митологията. Особено високо се ценели пролетните растения, тъй като те символизирали жизнената сила на "билконосната" земя, която в много култури била почитана като богиня на плодородието. С тези пролетни билки са свързани много древни магически ритуали. Много важно било времето, в което били събрани билките. Тъй като всяко растение се намирало под властта на определена планета, неговите лечебни сили можели да се разгърнат само ако тогава е доминирала и съответната звезда. В древните източници пишело, че такива растения трябва да се събират преди изгрев слънце.

В Европа Еньовден (24 юни) или нощта преди него се радвала на голямо уважение, смятало се,че тогава магическите сили достигали висшата си точка.

Според днешните знания ефикасността на билките се основава на тяхното съдържание на азотни съединения (алкалоиди), гликозиди (захарни съединения), дъбилна киселина (танин), която действа свиващо, както и на смоли, масла, мазнини, протеини, ензими, витамини и фитохроми.

Никога не използвайте билки, които не познавате! Трябва да се има предвид, че не всички растения са безобидни, дори някои имат доста силен ефект. Затова възприемайте билковите препарати като силнодействащи, но не и чудодейни лекарства! Ако в процеса на лечение получите оплаквания, незабавно прекратете пиенето на билките и се консултирайте с лекар. Трябва да се знае и друго- много растения, подобно на синтетичните лакарства имат редица противопоказания. Например листата на червената боровинка, хвойната и полсия хвощ не се препоръчват при остри бъбречни заболявания. При предозиране валерианата не само, че не успокоява, но може да предизвика ускоряване на сърдечната дейност. Същото се отнася и за алоето- не се препоръчва при хипертоници, освен това увеличава притока на кръв към редица органи и може да предизвика маточен кръвоизлив. При остри, тежки и хронични заболявания билките могат да се използват като допълнително средство и то само след консултация с лекар за уточняване на състоянието!

Как се приемат билките? Желателно е да започнете с най-малките препоръчителни дози и постепенно да увеличавате количеството. Бъдете внимателни ако вземате и други медикаменти! Препоръчително е билките да се събират година за година, тъй като с времето губят част от лечебните си свойства. Пъпките се събират преди да са се разпукали, обикновено април- май. Кората от дървета и храсти се събира през пролетта, когато те отделят по- голямо количество сок. Листата се събират в периода на цъфтежа на растенията. В сухо време. Повехналите, наядени от насекоми листа не бива да се събират. Най- богати на лечебни вещества са зрелите плодове и семена. Събират се внимателно като дръжките се отсраняват. Корените, луковицит ин коренищата се изкопават в края на лятото, когато изсъхнат надземните части и растението премине в период на покой. Всички надземни части се събират само в сухо време, за разлика ор корените, които могат да се изкопаят и при дъжд и роса. Надземните и подземните части на растенията не трябва да се сушат на пряка слънчева светлина. Корените могат да се сушат и на слънце. Готовите изсушени билки трябва да се съхраняват на сухо, тъмно и проветриво място в плътно затворени буркани или книжни пликове. Сроковете на съхранение за цветовете, листата и стеблата е 2 години, а за корените 2-5 години.

От изсушените билки могат да се направят прахове, мехлеми, сокове, запарки, отвари. За целта обаче не трябва да се изплозват медни или алуминиеви съдове, а само емайлирани и огнеупорни стъклени съдове. Докато приемате билковите препарати е добре да ограничите употребата на алкохол, цигари, пикантни и месни храни.

Лечебните свойства на растенията:

Обезболяващо: арника, валериана, глог, лаика, облепиха, хмел, змийско мляко
Хипотензивно: глог, риган, арника, арония, лук, невен, пелин, копър, чесън
Кръвоспиращо: арника, арония, риган, бял ръвнец, жиловлек, кисел трън
Имуностимулиращо: алое, жен- шен, касис, чесън, шипка, ехинацея
Отхрачващо: ружа, анасон, черен бъз, девисил, градински чай, евкалипт
Противоалергично: девисил, риган, къпина, коприва, мента, лайка, теменуга
Противовирусно: невен, лук, малина, лайка, оех, глухарче, маточина
Противогъбично: евкалипт, лайка, чесън, девисил, жълт кантарион
Слабително: морско зеле, цвекло, сини сливи, спанак, киселец, цвекло
Успокояващо: валериана, градински чай, седефче, хмел, жълт кантарион
Антитиреоидно: глог, валериана, морско зеле, девисил, овес, горска ягода
Пикочогонно: червена боровинка, бреза, бъз, диня, магданоз, мечо грозде, тиква