Акупунктура

Акупунктура (от лат. acus, "игла" и punctura "убождане") или на стандартен Мандарински диалект - zhēn jiǔ (sтерапия с игла) е техника на поставяне и манипулиране с игли в "акупунктурни точки" по тялото. Смята се, че произлиза от Китай и най-често се асоциира с традиционната китайска медицина Китайската традиционна медицина има повече от петхилядолетна история. Най-разпространените нейни методи на работа са акупунктура, акупресура и билкотерапия. Благодарение на комбинираното въздействие на тези методи, традиционната китайска медицина постига забележителни резултати в лечението на множество заболявания, пред някои от които е непосилна и съвременната медицина. Енергията Ци протича по определени енергийни канали - меридиани, които са разположени по цялото човешко тяло. Всеки един от меридианите е свързан с определен вътрешен орган. По тези енергийни канали са разположени 365 точки, т.нар. акупунктурни точки. Стимулирането на тези точки посредством масаж или иглотерапия се използва при лечение на дадено заболяване или за постигане на вътрешен баланс и тонус. Главните меридиани са дванадесет(12). Започват или свършват на края на пръстите на ръцете или краката. Меридианите могат да бъдат сравнени с водата на река. Те се уголемяват от пръстите ("извора") по посока на центъра на тялото. Притежават многобройни притоци или вторични меридиани и подхранват с енергия плътта, мускулите вътрешните органи и цялото тяло.

Според китайската традиционна медицина причината за възникване на всички здравословни смущения е негативна, неправилно насочена или блокирана в някои центрове енергия (Ци). Поради това, лечението на болестта е всъщност "лечение" и възстановяване на енергията "Ци ", на правилното и свободното ѝ протичане в цялото тяло. Чрез въздействие (с масаж или игли) по точно определени акупунктурни точки, които са специфични за всяко заболяване, се подобрява потока на енергия и протичането на кръв.

По този начин се повлиява върху общия енергиен баланс, върху работата на вътрешните органи, стави, кости и сухожилия и се освобождава негативната енергия в съответния заболял орган. В наши дни акупунктурата е разпространена по целия свят, включително и в такива развити страни като САЩ, Япония, Канада, Русия, а също и в страните от Западна Европа. Тя непрекъснато се развива и благодарение на това развитие се разработиха електроакупунктурата, лазеракупунктурата, ултразвуковата акупунктура, аурикулоакупунктурата, магнитотерапията и много други.

Основни показания за приложение на акупунктура:

Зaболявания на периферната нервна система със сетивни и двигателни разстройства: радикулити (в това число и тези, дължащи се на дископатия), плексити, неврити и полиневрити, междуребрена невралгия, невралгия на троичния нерв, лицева пареза и парализа и други.
Функционални заболявания на нервната система: неврози, депресии, тревожни състояния, тикове, невротичен тремор и други.
Заболявания на вегетативната нервна система: мениеров синдром, синдром на Рейно, полиневропатия на крайниците, мигрена и други.
Алергични заболявания: вазомоторен ринит, сенна хрема, бронхиална астма, невродермит, уртикарии, екземи.
Сърдечно-съдови заболявания: хипертония І и ІІ степен, артериална хипотония, начални стадии на атеросклероза, сърдечна невроза, стенокардия.
Заболявания на стомашно-чревния тракт: язва на стомаха и на дванадесетопръстника, спастичен колит или т.нар. синдром на раздразненото черво, хроничен запек, дискинезия на жлъчните пътища и други.
Заболявания на опорно-двигателната система, касаещи мускулите, сухожилията и ставния апарат.

Противопоказания за приложението на акупунктурата:

Злокачествени заболявания.
Бременност.
Остри инфекциозни заболявания.
Активни форми на туберкулоза.
Състояния след инфаркт.
Съдречно-съдова и дихателна недостатъчност.
Остра психическа възбуда.
Изразена кахексия (отслабване).
Физическо изтощение.